Английският и другите езици

Английският и другите езици

От самото начало е важно да се отбележи, че има няколко английски диалекта или разновидности. Граматиката, речникът и произношението на американския английски език не са идентични с граматиката, речника и произношението на британския английски език. Всъщност, в самата Великобритания има разновидности на говоримия английски, които до голяма степен затрудняват взаимното разбиране. Базата за сравнение е английският език използван от образованите хора от средната класа, от южната част на Англия. Този английски наричат стандартен или Би Би Си английски или Оксфордски Английски.
Английският принадлежи към германската езикова група, която на свой ред принадлежи към индоевропейското езиково семейство. Има над 350 милиона човека по света, от Канада до Нова Зеландия, за които английският е роден език. Той е съвместно използван или втори официален език в много други страни.
Английският е езикът на международния бизнес и политика, и най-често ученият като втори език.
Английската азбука се състои от 26 букви. Няма специални знаци и правила, като в немския или френския език.
Независимо от голямото разнообразие в говоримия английски на различните места, правилата в писмения език са едни и същи.
Стандартен английски има около 20 гласни звука (12 чисти гласни / 8 дифтонга) и около 24 съгласни звука. Хора говорещи езици, които имат по-малко гласни звуци, често срещат трудности при разграничаването в изговора на някои думи на английски. Същото важи и за струпването на съгласни в много английски думи, което също затруднява произнасянето им . Друг проблем в произношението е възпроизвеждането на звуците при които се използва върха на езика.
Английският интонационен модел се различава от езиците чиито модели са базирани на ритмиката на сричките, като френски, испански или хинди. Това обяснява силните акценти в произношението на английски за някои чужденци, които се запазват дори след години говорене на английски език и усвояване безупречно на граматиката.
В едно отношение английската глаголна граматика е лесна понеже няма голям брой интонации, каквито съществуват във френския или руския език. Например, има само 4 форми на правилните глаголи. От друга страна, английският има голям брой възможни времена (глаголни форми) и техните значения не винаги са ясни за учещия. Много езици нямат форма за продължително време и това е допълнителна причина за допускане на грешки. Всъщност, най-значимият проблем за учещите английски е да решат кое време (глаголна форма) се изисква, за да се изрази правилно значението, което те искат да предадат.
Не само глаголите в английския, но съществителните, местоименията и прилагателните също не са обременени от голям брой интонации и форми. Това прави много по-лесно да се избегнат грешки в английския, отколкото, да речем в немския, който има голям брой интонации в различните части на речта.
Значението на английски език се предава до голяма степен чрез стабилността на словореда. Докато при немския поради повечето интонации и окончания словореда може да е много по-гъвкав. Проблемите със словореда за учещите английски се появяват при по-дългите и по-сложни изречения и конструкции.
Системата на членуването е друга характеристика на английската граматика, която причинява трудности на някои ученици.
Английският има най-големият речников фонд в сравнение с останалите езици. В зависимост от методите за броене той наброява около един милион думи. Това се обяснява с факта, че англосаксонската лексикална база е допълнена от притока на думи от латински и гръцки, от френски и от езиците на страните, колонизирани от Англия. Английският споделя много еднакви думи с други езици, но значителен брой от тях са различни по значение и подвеждащи.
Важна особеност на английския речник, който може да причини сериозни затруднения за обучаващите се са т.н. фразеологични глаголи. За съжаление, те са изключително често срещани в разговорния език, където неизбежно се предпочитат вместо техните английски еквиваленти, чийто източник е латинския или гръцкият.
На последно място, особеност на английския език, която е проблематична за някои чужденци е непредвидимата кореспонденция между звученето на думата и нейния правопис. В сравнение с “фонетичните езици”, като например турския език, често е невъзможно за обучаемите да предвидят изписването на дума, която за пръв път срещат в речта, или произношението на дума, на която за първи път се натъкват в писмен вид.